ВОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОН¹, вонта̀, мн. няма, ж. Остар. 1. Воня, смрад. Вон, задуха, дим из къщи, / дето стъпиш смет. П. Р. Славейков, Г, 1866, бр. 9, 152.

2. Миризма. Конят щом го съгледа и подуши лошата вон на леша, подплашва се. Ил. Блъсков, ПБ I, 75.

ВОН², во̀нът, во̀на, мн. во̀ни, м. Парична единица на Корейската народнодемократична република и на Южна Корея.

ВОН нареч. Остар. и диал. Вън. Един драм злато да подариш на едного сиромаха от твоите сродници, чини повече от сто драмове, подарени другому някому, който е вон от сродството. А. Гранитски, ПР (превод), 70. Не се знае защо се оттегли Симеон, без да се бие вон от Цариград на едно място, дето се зове Седмо поле. М, 1857, 95.