ВОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. 1. Който има приятна миризма; благовонен. И не щеш да ме видиш ти, мале /

кога бликнат ливадите пак. / .. / Нито аз ще се радовам лятос / на вълнистите златни нивя, / на блатистата вонна фиалка, / на листнатите тамо дървя. Ив. Вазов, ИГП (превод), 81.

2. Който има неприятна миризма; вонещ (Ст. Младенов, БТР).