ВОНЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОНЀЯ, -ѐеш, мин. св. воня̀х, прич. мин. св. деят. воня̀л, -а, -о, мн. вонѐли, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Издавам неприятна миризма; воня, смърдя. И наша маца / погледала, погледала и рекла: "Това месо вонее". Л. Каравелов, Съч. I, 23-24. Как е мътно — като златно, / как пресладостно воней, / нашто блатце благодатно. Ив. Вазов, Съч. III, 189-190. Душата му вонее на бъчова. П. Р. Славейков, БП I, 155. Който бърка гюбрето, нему вонеят ръцете. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 338.

2. Само безл. Усеща се неприятна миризма; вони, смърди. Тук вонее на пърчовина като в кошара. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 19. "Тук нейде се е разсипало газ, вонее страшно". Ив. Вазов, Съч. VII, 5.