ВОНТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀НТА ж. Диал. Руг. Мръсна, мързелива или развалена, развратна жена; вонещица. — Момчето ми! — пищеше Лиловица, — аз си не давам сина за такава кисца и вонта!... Ив. Вазов, Съч. ХХII, 138. — Не чухте ли баща ѝ какво казваше? Срамотница!... — Тогава пада ѝ се да яде бой,.. — Да я скъса макар, вонтата недна, — гълчеше друга. Ив. Вазов, Съч. VIII, 132. Оназ вонта я мързи да гледа, че лозе ще копае. БД V, 111.