ВОПЍЯ

ВОПЍЯ, -ѝеш, мин. св. вопѝх, несв., непрех. Остар. Книж. Въпия. Знайте, че праведно проляна кръв непрестанно вопие пред божите престоли и убийците немат нигде мир, нито спокойствие. П. Тодоров, МГ (превод), 30. Душата ти вопие за светлина и рай. Ем. Станев, А, 88. Отрекох те, проклех те, Господи... и ето ме сред пъкъла, и ето ме — сред пламък / вопия аз: / кажи, кажи сърцето ми да стане камък — / и нека ме приспи навеки мраз! П. К. Яворов, Съч. I, 156.

Списък на думите по буква