ВОСКЛИЦАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВОСКЛИЦА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възклицание. След няколко минути оние същи личности, които биле готови да извадят ножовете си даже против своя собствен цар, когото тие обичале от сичкото си сърце и душа, вървеле след войската весело,.., свириле с гайди и с кавале и оглушале воздуха със своите восклицания. Л. Каравелов, Съч. V, 98. Щом влезе в събра‑
нието, президентът от патриаршията (..) .., геройски са метна на толума сред общи и живи восклицания на единоутробните си и двуутробни братя. Хр. Ботев, Съч., 1929, 71.
— Рус. восклицание.