ВОСПИТАТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОСПИТА̀ТЕЛКА ж. Остар. Книж. Възпитателка; воспитателница. Най-главното правило на воспитанието са състои в това, щото воспитателите и воспитателките да приготовят детето да възприеме доброто и да го употреби за своята полза съзнателно. Знан., 1875, бр. 10, 153. На майката, без съмнение, са повече потребни и добродетелта, и честността, и срама, защото тя е воспитателка, отколкото на девицата, която е още воспитаница. Знан., 1875, бр. 17, 268.