ВОСХИЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОСХИЩА̀ВАМ, -аш, несв.; восхитя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Възхищавам. Аз съм ги чел вече по-напред. Някои си прекрасни места ма восхитиха и аз ги представих на негово величество. Хр. Ботев, КК (превод), 43.

ВОСХИЩА̀ВАМ СЕ несв.; восхитя̀ се св., непрех. Остар. Книж. Възхищавам се. Мен ся иска да бъдеш и ти утре не по-доле от други .. та всички да ся восхищават с тебе на празника. С. Радулов, ГМП (превод), 234.