ВОСЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀СЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Восъчен. Една восчена дама е облечена в цял бален тоалет от стъклена материя. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 46. Ръцете ѝ като клечки, като восчени свещи — толкова изтънеле и прежълтеле. Т. Влайков, Съч. II, 39-40.

— Други форми: во̀щен и во̀шчен.