ВОСЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
ВО̀СЪК, мн. -ци, м. 1. Само ед. Вещество, обикн. с жълтеникав цвят, което пчелите произвеждат за изграждане на питите за мед. Кооператорите развъдиха и много кошери с пчели и добиваха прекрасен балкански мед, а от него и восък. Ал. Спасов, С, 42. Руски кораби бяха донесли сурови кожи, делви мед, пити бял и жълт восък. Н. Райнов, КЦ, 94. — Сиромаси сме, а тъй ако върви, съвсем ще осиромашеем. Восък не ще можем да купуваме за свещи и тамян за кадилницата. Ст. Загорчинов, ДП, 230. По полиелеят бяха запалени всички свещи, както и големите .. свещи от бял восък на двата медни светилника пред олтаря. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 6. Идеше тежък дъх на тамян, на восък и на вехта мебел. Й. Йовков, Ж 1945, 92. Пчелен восък.
2. Хим. Вещество от минерален, растителен или животински произход, близко по качества до пчелния восък. Восъците от растителен произход са смес от естери и висши мастни киселини с високомолекулярни алкохоли. Ал. Спасов, ХТГ, 20. Растителен восък. Минерален восък.
◊ Червен восък. Цветно, обикн. червено, твърдо смолисто вещество, което се размеква при затопляне и служи за запечатване на писма, пощенски пратки и др. — Припкам у дома, заключвам се в писалището, разлепям полека червения восък на плика и турям вътре други вестници. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 59. С движение, в което беше вложено цялото му самочувствие, Общи извади дебело, запечатано с червен восък писмо и го подаде на Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 454.
> Да нямаш восък в ушите <си>. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Пренебр. Казва се като укор към някого, който не възприема, не слуша или се прави, че не чува това, което му се говори или заповядва. <Жълт> като
восък. Разг. Който е много жълт, блед, пребледнял, обикн. от болест или силна уплаха. Илийца приближи детето до светлината. Лицето беше жълто, като восък. Ив. Вазов, Съч. ХI, 9. Слабо беше, изпод завивките едва личеше снагата му, стопена от болестта, лицето му беше като восък. Й. Йовков, ВАХ, 115. Мек като восък съм (ставам). Разг. Много добър и отстъпчив съм (ставам). Не ми е чист восъкът. Разг. Съмнителен, подозрителен съм, извършил съм нещо нечестно, непочтено. — И на бай Камен обущаря не му е чист восъкът, и на Стойчо Селимов... Все са стари комуняги. К. Калчев, ЖП, 338. Омеквам / омекна като восък. Разг. Ставам много добър и отстъпчив. Прежълтявам / прежълтея като восък. Разг. Ставам много жълт, блед, поради силна уплаха или болест. Той прежълтя, прежълтя като восък, но после отведнаж стана червен като пуплек и така страшно ме погледна, като че ще ме изеде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 49. Навързаните сътрудници на властта трепереха от смъртна уплаха. От лицата им шуртеше студена пот, бяха прежълтели като восък. К. Ламбрев, СП, 133.