ВОЩЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀ЩЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Восъчен. — Дядо Кольо жив ли е? — запитах наново кръчмарина. — Та жив е, господине, ама защо ли е жив, като ходи за смях по света?! Станал е фесфесе, па щом му падне некоя пара в ръката, а он купи вощени свещи. М. Георгиев, Избр. разк., 222-223. От околните села са съгледват купчинки, купчинки хора, между кои вървят прегърбени старци и баби със сопичка в ръка; още и с голяма вощена свещ, коя носят да си припалят на светийт. Ил. Блъсков, ЗК, 171. Нежните бели пръсти [на Анку] уловиха нежната бяла вощена пита и я пренесоха до по-нежните червени-алени тънки устни... Ц. Гинчев, ГК, 24. Чели през двора летеа — / устата им са медени, / крилцата им са вощени. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 425. Попски ръце вощени; каквото похване залепва. П. Р. Славейков, БП II, 68.

— Други форми: во̀счен и во̀шчен.