ВОЩЕНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЩЕНЍЦА ж. Остар. и диал. Восъчна свещ; восъчина. Купи вощеници и запали пред всичките икони на олтаря. Ив. Вазов, Съч. VI, 129. Тато изважда из долапа старото Свѐтче и се изправя пред коностаса край мама благочинно, със запалена вощеница в ръка. Т. Влайков, Пр I, 81. Те седят един срещу друг до масата,.., мълчаливо четат псалтира пред една запалена вощеница. Елин Пелин, Съч. II, 139. Неугасената вощеница била залепена до огледалото до прозореца. Ил. Блъсков, СК, 64.

◊ Пожълтявам / пожълтея (пребледнявам / пребледнея) като вощеница. Диал. Ставам много жълт, блед поради силна уплаха. Дядо Дончо пребледня като вощеница и затрепери като пламъка ѝ. Зл. Чолакова, БК, 60. Пожълтя като вощеница. Прав като вощеница. Диал. Много прав.