ВОЩЕНИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЩЕНЍЧКА ж. Остар. и диал. Умал. от вощеница. Тя фукна към иконостаса, запали вощеничка от жумящето пламъче на кандилото. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 163. Жаловита жена са подигна, като изправи и детето си; очи си от сълзи обърса; на всяк гроб запалена вощеничка прилепи. Ил. Блъсков, ЗК, 4.