ВО̀ЩЍНА

ВО̀ЩЍНА ж. Диал. 1. Пчелна восъчна пита с меда или без меда. Една от снахите внесе малка паралия, шише ракия, мед с вощина в гледжосана паница, варени яйца, рохки, залени с краве масло. Ем. Станев, ИК III, 243. Други [пчели] са занимани с приготвяне шуплите на вощината, които приносниците пълнят със сладкия сок. Д. Войников, РС, 67. Едни [пчели] валят с устата и с краката свои вощината, / от която ние правим свещи. П. Берон, БРП, 117.

2. Непретопен, непречистен восък, получен при изтискване на пчелните пити; вощуна; восъчина. (Т. Панчев, РБЯд).

Списък на думите по буква