ВОЮВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЮ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от воювам. Извлякъл горчив урок от предишните си две поражения, Симеон на свой ред махна с ръка на установените правила за воюване и с голямо удоволствие се хвърли в рискованата игра на импровизации. А. Гуляшки, ЗВ, 443-444. Воюването с изкуството е като всяка война. Бойното поле е белият лист, окопите са черните редове. Всеки ред се завладява с щурм, с неколкократни нападения, отстъпления и нови атаки. О. Василев, ЖБ, 151.