ВПАНИЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВПАНИЧА̀ВАМ, -аш, несв.; впанича̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Внушавам някому внезапен, неудържим страх, карам го да изпадне в паника; впаникьосвам. Без да искам я впаничих. впаничавам се, впанича се страд.

ВПАНИЧА̀ВАМ СЕ несв.; впанича̀ се св., непрех. Изпадам във внезапен, неудържим страх, в паника; впаникьосвам се. Винаги пред изпит тя се впаничаваше.