ВПИЯНЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВПИЯ̀НЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; впия̀нча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Пропивам се, ставам пияница. Хатипов беше известно време агент на застрахователното дружество. Като застрахователен агент той се впиянчи и ръцете му трепереха. Ем. Станев, ИК I и II, 248. — Де да ми се падне на мен такъв мъж, на памук ще го направя... "Зер пък не ти се е паднал — погледна я с неприязън Милена, защото Стоянка ѝ ставаше все по-противна с хрипкавия си наставнически глас. — От хубаво не си се впиянчила я!" Й. Стоянов, ПД, 53.