ВПЛЪТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВПЛЪТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вплътя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Въплътявам. И хората, и дните бяха дребни / една велика мисъл да подземат / и да въплътят един копнеж в живота. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 207. вплътявам се, вплътя се страд.

ВПЛЪТЯ̀ВАМ СЕ несв.; вплътя̀ се св., непрех. Остар. Въплътявам се. Всяка дума [в писмото] беше един удар, нанесен от ръката ми на оня рай от любов и мечтания,.., който се беше вплътил в душата ми. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 924.