ВПРЕГАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВПРЕГА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За добитък — който е за впрягане. — Та това ли им е полудивият бик бе? — .. — Какъв ти бик — рече друг, — това е впрегатен вол, не го ли виждаш? — Я му погледни врата, обелен е като на костенурка! — посочи трети и се изкиска звънко. Г. Караславов, Избр. съч. II, 35. Прегледа воловете, избра пет яки двойки от впрегатните и се обърна към Клинката. — Рашко, ти ще водиш ралата! Избери си волове. К. Петканов, ЗлЗ, 36. Той натовари прането на коня, който беше единственият му ездитен и впрегатен добитък, качи детето и подаде повода на жена си. Д. Ангелов, ЖС, 274. Още в първите дни, след заминаването на мъжете, дойде заповед да се реквизират коли и впрегатен добитък за "нуждите на войската". Ил. Волен, БХ, 40.

2. За земеделски сечива, коли и под. — който се тегли от впрегнат добитък. Впрегатни жетварки. Впрегатна копачка. Впрегатни плугове.