ВПРИМЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВПРЍМЧВАМ, -аш, несв.; впрѝмча, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Вкарвам в примка, улавям с примка. А древяни, — клатеха в ръце стрели, напоени с отрова, в медни примки, които бръмчат, кога ги фърлиш, вият се в широки кръгове и впримчват коне и ездачи. Н. Райнов, ВДБ, 62. — Френските блиндирани окопи са препречени отпред с широка мрежа от бодлив тел и с мрежеста спирала, която впримчва и застяга падналия в нея. Д. Калфов, ПЮН, 101.

2. Прен. С хитрост увличам някого в нещо непочтено; вплитам. — Помисли сама, защо ми е син? За да зная, че до мен расте някой, който бърза да наследи властта ми, силата ми? Някой, когото ще се стараят да впримчат във всички заговори, когото ще се мъчат да купят всичките ми врагове? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 619.

3. Прен. С хитрост успявам да накарам някого да се влюби силно в мене. "Спомняш ли си? — пишеше ми по-надолу Самарето. — Спомни си. Казва се Люси, Люси Делинуа̀, дъщеря на фабрикант. Цял ден и до късно през нощта сме все заедно. . А как я впримчих, как я омотах — това друг път..." Д. Калфов, Избр. разк., 142. впримчвам се, впримча се страд.

ВПРЍМЧВАМ СЕ несв.; впрѝмча се св., непрех. Вплитам се, заплитам се около нещо или в нещо; омотавам се. После се подпря [баба Иванка] на костеливите си ръце пред портрета на единствения си син, когото съдбата беше оставила от пълната ѝ с деца къща, и дълго рида, с ужас представяйки си как въжето се е било впримчило в жилестата му шия. Х. Русев, ПС, 140.