ВПРОЧЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВПРО̀ЧЕМ. Като вмет. дума. 1. При някаква уговорка или при добавяне на нещо ново към съдържанието на предходното изказване, което го доуточнява, разширява, ограничава. Найден беше висок момък, едър, рус, със сини очи и добродушно лице. Впрочем, всичко у него беше някак едро, тромаво, неподвижно. Г. Райчев, ЗК, 101. Върху целта на пътуването си той не каза нищо. Впрочем, това бе напълно излишно. Д. Димов, ОД, 187. Скараха се най-напред жените, после мъжете, докато най-после затвориха вратниците и за децата си. Впрочем, вратник имаха само Тошови. Ст. Даскалов, БМ, 12. — Аз наистина трябва да ви кажа всичко, за да ми олекне. Впрочем, това е моя лична драма. М. Марчевски, ТС, 120. Турците го бяха взели [поп Тилев] на око.. Те, впрочем, искрено вярваха в неговата виновност, особено след като всичките му почти роднини в Перущица се бяха оказали компрометирани в движението. К. Величков, ПССъч. I, 139-140. Други хора от отсрещния блок не познавам. Впрочем, не познавам и асистента, и младоженците, и — слава богу — и студентите. Л. Михайлова, Ж, 137. Хаджи Смион допуши цигарото си,.. и излезе, за да иде на гости у любезний си приятел Миронча,.., и роднина — на седем пояса, впрочем. Ив. Вазов, З, 1885, бр. 2, 49.

2. При преход към някакво обобщение или заключение. — У тоя грък има нещо от моя стил!... Просто ме копира, нали?... Впрочем, няма положение, с което един умен човек да не може да се справи... Д. Димов, Т, 523. Една хубава реч може да го възхити или да го ядоса: тя няма да му измени убеждението. Впрочем, обикновено той няма убеждение. С. Радев, Худ., 1909, кн. 1-2, 15. Най-сетне самият език и стил, както и идеите, легнали в основата на проектоустава, ни убеждават на свой ред, че той не може да бъде ничие друго дело, освен на самия Апостол. Впрочем, тоя забележителен документ говори сам за себе си. Ив. Унджиев, ВЛ, 180. Преди да се появи последната книга Стари и Млади, неговите книжовни приятели разнасяха вестта, че той се бил отрекъл от първите си творения.. Впрочем, самият факт, че тая книга не носи неговото име, а е подписана със символическия псевдоним Миролюбов, е признак за волята на д-р Кръстева да не се смесва последното му произведение с по-ранната му книжовна дейност. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 19. Разбира се, още по-удобно е, ако, вместо заглавия, вземете по няколко пасажа от всяка книга, която четете, — .. Впрочем, понякога щастливият случай ни довежда и до откритие на многобройни заимствувани по такъв лекомислен начин пасажи. К. Христов, ПП, 11-12. Вий знаете

колко е безпокойно нощно време при пълен вагон. — Във всеки случай, там ще бъдат прилични хора, каза Милка. Впрочем, знаете ли, че е весело да гледаш разнообразна публика? Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 21.

3. При преход към нова мисъл след прекъсване на темата на изложението. — А как е към вашето село, кооперация има ли? — попита той. — Впрочем, от кое село сте? П. Спасов, ХлХ, 52. Идея имаше тогава в дружеството,.., и тая идея въодушевяваше обществото.. Сега не е тъй... Впрочем, кой знай, ний възрастните сме винаги песимисти. Ал. Константинов, Съч. I, 290. И ето сега германските подводници свободно влизали и излизали от залива на Ангра Пекен под дулата на английските оръдия,.. — Впрочем, стига по тоя въпрос... — И като се обърна към мен, той продължи. М. Марчевски, ОТ, 482-483. Става дума не за говежди или овчи опашки, а за опашките пред сладкарницата "Монтафон".. Впрочем, направо на темата. Г. Караславов, ДО, 441.

◊ Между впрочем. Вмет. израз. 1. При добавяне на нещо ново към съдържанието на предходното изказване, което го доуточнява, разширява или ограничава. Не може да се каже, че морето му направи особено впечатление. Прие го съвсем естествено, както между впрочем почти всичко на тоя свят. П. Вежинов, БГ, 114.

2. При преминаване към нова тема в разговор, коментар и др. Авторът [Сервантес] изчезва напълно, за да оживеят героите му. . . А между впрочем самият той лежи в затвора на инквизицията, но неговата лична съдба остава скрита. Ал. Гетман и др., СБ, 93-94. Мистър Фабиан Куикли не притежаващше необходимата юридическа ловкост, за да го съди повторно като комунист, за което между впрочем той дълбоко съжаляваше. Св. Минков, Избр. пр, 276.