ВПРЯГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВПРЯГ, впря̀гът, впря̀га, мн. впря̀гове, след числ. впря̀га, м. 1. Двойка животни, които се впрягат заедно. Потеглиха първият чифт волове, изкривените чивгари се изправиха и обтегнаха, всички впрягове стъпиха в пътя. Й. Йовков, Ж 1945, 129. Колесницата следваше непосредствено конниците. Пътят се качваше по нагорнище, та двата впряга коне стъпваха бавно, подвиквани и шибани от водачи. Ст. Загорчинов, ДП, 234. След това напреки през полето се зададе една талига с двоен впряг волове. Й. Вълчев, РЗ, 73. Цялото поле се разорава. Впрягове от вол и биволица са заседнали в кафявата земя. З. Сребров, Избр. разк., 200. — Защо не използуват добитъка? — запита Евстати. — Конски впрягове, волски — все биха помогнали в оранта! А. Гуляшки, МТС, 72.

2. Диал. Дървено приспособление за впрягане на добитък. Той стигна до пресечката и видя, че хората се бяха насъбрали около една разтрошена каруца. Конят беше паднал заедно с впряга си и от разпрания му хълбок бликаше ясночервена кръв. Д. Ангелов, ЖС, 13. На някои от тях воловете бяха отжеглени и животните, легнали до самия процеп, кротко преживяха, на други пък впрягът си стоеше цял, сякаш стопаните се готвеха да тръгнат. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 225.

— Друга (диал.) форма: впрег.