ВПУЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВПУ̀ЛЯМ, -яш, несв.; впу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. В съчет. с очи, поглед. Отварям широко очи и насочвам

поглед към някого или към нещо; ококорвам. — Мили братовчеде, аз вече съм изследвал своята болест и я знам. Работата е на живот и смърт. Ще оздравея или не — зависи от тебе. — Момчето впули очи, пребледня и заслуша още по-внимателно. Н. Хайтов, ПП, 67-68. — Къде йе владиката? Къде йе младата? Пита комис сина си, а той впулил очи на царския стол. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 77.

ВПУ̀ЛЯМ СЕ несв.; впу̀ля се св., непрех. Диал. Заглеждам се с широко отворени очи в някого или в нещо. Попитах го като е живял толкоз и толкоз години (..), какво най-страшно и най-хубаво е преживял. Джемалаа се впули в мене зачуден. Н. Хайтов, ШГ, 251.

◊ Впулям се / впуля се в тавана. Диал. Обикн. в св. Умирам. По улицата минава старец: похлопва с тояжката, крета.. — Към заник отиваш и ти, както и я, ама нейсе! — шегува се бай Сандьо. — Размотала се е вече макарата ни, глухчо-о, някой ден ще се крати жичката и ще се впулим в тавана! Н. Хайтов, ШГ, 26.