ВПУ̀СТЯ

ВПУ̀СТЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Впусна.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВПУ̀СТЯ

ВПУ̀СТЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. и диал. Впусна се. После са впустиха по чорапи да пристигнат оставените си другари (1 1/2 ч. далеко) и скоро са върнаха назад при дупката. Лет., 1876, 140. Гръците кога ся научили да правят корабли, захванали да плуват по море. Така витез Язон,.., впустил ся с един голям корабл по море, за да потръси счастие. Г. Йошев, КВИ, 56. Нашият предмет тука не ни допуща да ся впустиме в обширно разсъждение върху тях ръкописи. Г. С. Раковски, БС I, 200.

Списък на думите по буква