ВПЪЛЗЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВПЪЛЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; впълзя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. впълзя̀л, -а, -о, мн. впълзѐли, св., непрех. Рядко. С пълзене влизам (вътре) в нещо. Ако не вляза през вратата, ще впълзя под вратата. Ст. Младенов, БТР I, 341. Враг ти впълзява в къщата, без да угадиш. Ст. Младенов, БТР I, 341.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.