ВПЪЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВПЪ̀ЛНО нареч. Остар. Напълно; впълне. Не ни лишавайте от съдействието си.., и не чакайте от нас някое по-друго възмездие освен онова на почитанието, което впълно заслужавате. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 32. Но не стига.. само да имаме училища и дружества, а трябва.. да направим такивато общи заведения да отговарят впълно на целта си. У, 1871, бр. 12, 178. Да живее [Българското книжовно дружество]! И да даде господ да ся умножи и напредне, та по-скоро и впълно да постигне тоя свой висок и преполезен задатък за народното ни и нравствено и веществено подобрявание. Лет., 1871, 238.

— От рус. вполне.