ВРА̀БКА

ВРА̀БКА ж. 1. Женско врабче. Това беше гледка, подобна на тая, каквото представя врабешко гнездо с излюпените пиленца, до които е кацнала врабката и муши смляната хапка в зиналата човчица ту на едното, ту на другото. Б. Болгар, Б, 143. Ненадейно излиташе пъдпъдък или някоя врабка, подплашена, оставяше гнездото с малките си или със стоплени яйчица. Ст. Даскалов, СЛ, 165. Един врабец долетял с тежка, космата гъсеница в човката си и кацнал до гнездото, където мътела врабката му. ВН, 1962, бр. 3288, 4. На кладенеца няма никой. Сама врабка е кацнала на гривната му. К. Петканов, СВ, 47.

2. Диал. Врабче; врабец, врабей (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква