ВРАБЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРАБЧЀ, мн. -та, ср. 1. Дребна сива непрелетна птичка, която живее в населени места. Passer domesticus. Ще ти разправя за врабчетата.. Тия малки сиви птиченца, гдето кацат в нашата градина, гдето не знаят да пеят, а само жално и слабо чуруликат, гдето зимно време няма какво да ядат, а ти им даваш трошички от хляба си. Елин Пелин, Съч. IV, 203-204. Из техните гъсти клонове чуруликаха весели ластовички и игриво подскачаха и цвърчеха немирни врабчета. Т. Влайков, Съч. II, 72. От сивото небе валеше ту дъжд, ту сняг, а по керемидите цвърчеха гладни врабчета. Д. Димов, Т, 223. Думата не е врабче, ама като я изпуснеш, не са улавя. П. Р. Славейков, БП I, 153.

2. Диал. Малкото на птица; птиче, пиле. — Как са, врано, врабчетата ти? — Вчера черни, днес пак дваж. Н. Геров, РБЯ I, 151.

◊ Който се бои от врабчета — да не сее просо. Диал. Ирон. Употребява се за много нерешителен човек, който се бои да предприеме нещо. Махам опашка за врабче. Разг. Очаквам с нетърпение нещо, желая нещо. От врабче мляко. Диал. Всичко каквото искаш, потърсиш, включително и неща, които рядко, трудно се намират (за подчертаване, че някъде има голямо разнообразие от нещо, изобилие, богатство). Всичко има в неговия дом: дето има дума, от врабче мляко да потърсиш, ще намериш там. РД, 1950, бр. 220, 2. Ще откъсна главата като на врабче някому. Разг. Ще накажа жестоко някого, ще си изпати от мене (употребява се обикн. като закана). Вълко го приближи и го хвана за шията. — Син ми си, но като на врабче ще ти откъсна главата. Не ти позволявам да напуснеш Факия. Всички могат да се изселят, но ти и аз трябва да останем! К. Петканов, П, 138. Ям (пия) колкото едно врабче. Разг. Ям (пия) много малко, под нормалното. — Яде колкото едно врабче, вода не пие на път, а пък хвърчи като сокол! К. Петканов, Х, 142.