ВРАБЧОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРА̀БЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на врабчо или се отнася до врабчо. Сбрал се врабчовия свет / под стрехата на съвет. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 159. Заженил се синигер, / за врабчова дъщеря. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 283.

2. Като същ. врабчови мн. Зоол. Разред пойни птици, постоянни или прелетни, различни по големина и цвят, които живеят в горите или храстите и се хранят с плодове или семена. Passerifores.

◊ Врабчови червца. Диал. Растение звездица; вражалка2. По земята,.., нацъфтяха ясножълти глухарчета и лютичета, сини незабравки и великденчета, бели врабчови червца и овчарска торбичка. П. Бобев, ЗП, 58. Врабчово семе. Тревисти растения с жълти, сини или бели цветове; птиче просо.