ВРАБЧОК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРАБЧО̀К, мн. -о̀ци, след числ. -ка, м. 1. Диал. Врабче.

2. В детските приказки — врабец или врабче; врабчо. Щом ги зърна врабчока / от близката еличка, / цамбурна се в потока — / както беше с абичка! В. Паспалеева, МСС, 9. Счепкаха се два врабчока / в битка люта и жестока. Д. Габе, ОСМ, 28.