ВРАГУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРАГУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Остар., сега поет. Враждувам. Но добре ся подсещайте, че ако бихте искали да врагувате,.., вий ще найдете в мене един враг сто пъти по-лош, отколкото що сте вий. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 368. ● Поет. Враг врагува. — Враг врагува по широко поле, види се Бог не жали сълзи сиромашки. М. Смилова, ДСВ, 41. С враг врагувам. С враг врагувам — мяра според мяра. П. К. Яворов, Съч. I, 62.

2. Диал. За дете — не стоя мирно; лудувам (Н. Геров, РБЯ).

3. Диал. Проявявам хитрост; хитрувам, дяволувам. Узе лудо да врагува, / малка мома да тъгува: / "Към кю язе дома д'ида, дома д'ида, майци кажа!" Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 109.