ВРАЖДА̀

ВРАЖДА̀ ж. Взаимна омраза; неприязнени,недоброжелателни отношения. Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда по‑

вече любов и сговор. Й. Йовков, Ж 1945, 132. Вражда и обида пълнеха дома и тежаха на душите. Елин Пелин, Съч. III, 66. Късно започна тя да разбира непримиримата вражда между него и майка ѝ, да дири кой е правият между тях. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 404. По тия места разпрата между българи и сърбомани беше по-стара, разгорила се беше голяма вражда, проляла се бе кръв, горили се бяха къщи, плевни. Д. Талев, ГЧ, 120. Хората се разотидоха и освен всичко друго отнесоха в себе си убеждението, че смъртна вражда е разделила завинаги двамата братя Кардамови. Ст. Цанев, МБ, 230. Явна вражда. Скрита вражда. Сея вражди.

Списък на думите по буква