ВРАЖДЀБНИЦА ж. Остар. Неприятелка, враг. Котката отговорила, че не може да го пусти [прилепа] чтото е враждебница на хвърковатите. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 102. Ти сякаш че завидаш на зъмята, — / "Човешката враждебница проклята". Ст. Михайловски, КБЗ, 57.