ВРАЖДЕБНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРАЖДЀБНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от враждебен; враждебно, неприязнено отношение или настроение. Сам Светослав бе му обяснил своето поведение с това, че се боеше от явната враждебност на повечето боляри. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 148. Когато двамата пенсионирани учители се пренесоха в грамадното здание, обитателите от другите етажи ги посрещнаха със същата враждебност. Те ги гледаха подигравателно, присмиваха се на провинциалната им външност, говореха с презрение за простата им покъщнина. Св. Минков, РТК, 54. Ала щом влезе в стаята, усети, че бе станало нещо недобро, полъхна го студенина и враждебност.. Тоя път Лазар Глаушев срещна в общинската стая затворени лица, само някои от по-добрите му приятели го погледнаха плахо и бързо, а Таки Брашнаров и старият Яким Ортомар дори не отговориха на поздрава му. Д. Талев, ПК, 219. Той я погледна сърдито, но се подчини. Душеше го глуха враждебност

към нея, която се засилваше, защото не можеше да каже в какво е виновна. Ем. Станев, ИК III, 98.