ВРАЖЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРА̀ЖЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който принадлежи на въоръжените сили на врага, на противника; неприятелски. И чичо Борис си беше жив тогава и никой и не бе помислил, че вражески куршум ще покоси живота му... Кр. Григоров, Н, 141. Погледнах в зрителната тръба: отсреща, в полите на планината се белееха вражески палатки. Вчера ги нямаше — навярно това са току-що пристигнали и ненастанени още части. Г. Райчев, Избр. съч. I, 35. Понесоха се конете бясно към вражеските редици. Ст. Загорчинов, ДП, 486. Наместникът и на това се учуди, като видя и гръцки вестници в това вражеско свърталище. Д. Талев, ЖС, 269. Приятен вятър надул платната, — и корабите благополучно стигнали у вражеския бряг. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 69.
2. Който е присъщ, свойствен на врага. — Това, което си направил, не е някаква дреболия, а тежко престъпление.. ти си деморализирал войниците, като си казвал, че ще ги хвърля в огъня да ги избият.. Казвал си, че няма никакъв смисъл да се бием в края на войната.. Знаеш ли как се нарича това? Ще ти го кажа направо: вражеска агитация пред лицето на неприятеля. П. Вежинов, ВР, 242. — Те всякак гледат да ни пречат, вършат вражеска пропаганда, заговорничат — трябва ли да ги награждаваме за такава дейност? А. Гуляшки, ЗР, 252.
3. Рядко. Който изразява вражда; враждебен. Черньо приказваше нещо оживено, въртеше глава и често-често хвърляше вражески погледи към Вълковото лозе. Ст. Марков, ДБ, 156.