ВРАЖКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРА̀ЖКИ¹, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Вражески. Дали вишна божия сила те доварди от явната ти смърт! Или твоите народни начала, твоите народни сили са толко твърди, щото не можеха да те надвият толко и толко вражки противни сили?... СбПер. п I, 75.

ВРА̀ЖКИ², -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дяволски. Войник юнак мома сака, / мома сака, мома бърка, / мома не го аресува, ареса го граждоменка, / граждоменка вражка керка. Нар. пес., СбБрМ, 296. — Недо, Недо, вражко чедо, / арамиска посестримо, доодаа ле арамии? Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 58.

◊ Вра̀жки колѐна. Диал. Вид шарки на пиротски килим; дяволски коленца (Ст. Младенов, БТР).