ВРАЗУМЍТЕЛЕН

ВРАЗУМЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Който се разбира ясно; разбран, достъпен, вразумлив. Един язик.. не е възможно да ся усъвершенствува, ако всякой вещ списател не би имал свобода да си изложи мислите как му е мило, стига само да бъде той ясен и вразумителен. Ч, 1870, бр. 1, 8. Макар владеющ не много силен глас, Кънчев,.., при това се изразяваше кратко, мислите му бяха ясни, начина на изражението вразумителен. Бълг., 1902, бр. 453, 3. Външните искания от оратора са: гръмлив глас, вразумително произнасяне и изразително четене (декламация). Т. Шишков, ТС (превод), 158.

2. Който може да вразуми; убедителен. Ицо махна ръка с досада: — Кому ще се оплачеш? Кой ще тръгне да лови обирниците? — Той додаде с вразумителен тон: — Никой нема да тръгне да гони Арап ага. Д. Талев, ПК, 134.

— От рус. вразумительный.

Списък на думите по буква