ВРАНГАЛЪ̀К, мн. -ци, м. Диал. 1. Безредица, неуредица; вранга. Какъв е тоя врангалък. Т. Панчев, РБЯд, 60.
2. Безредие, голям шум. Понякога се умълчат, само един им разправя нещо, а понякога дигнат такъв врангалък, че чак на пътя се чува... Г. Караславов, Избр. съч. Х, 173.