ВРАНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРА̀НЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Диал. Вран, черен кон; вранчо, вранишан. Като възседнаха, двамата конника разиграха атовете из двора пред двата сарая на кошия. Джевдет възви своя вранец срещу прозорците и го накара да се изправи три пъти срещу Анку. Ц. Гинчев, ГК, 378-379. Не слуша го Груйо мало дете, / но си стега вранца добра коня, / та ке да иде девойкя да земе. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 21.