ВРАНИШАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРАНИША̀Н м. Диал. Епитет на вран, черен кон; вранец, вранчо. Он му даде коня вранишана, / яну Марко коня вранишана. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 76. Окачи се младо Радойче / на коня вранишана. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 234.