ВРАСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРА̀СТВАМ, -аш, несв.; вра̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вра̀снат и враста̀, -ѐш, мин. св. вра̀стох, прич. мин. св. деят. вра̀съл, -сла, -сло, мн. -сли, св., непрех. С предл. в. 1. За растение — прониквам с корените си надълбоко в земята. Трябваше само да се повгледам в този клек, враснал в сивата пропукана скала, за да разбера, че не е турист,.. Неговият жилав корен се беше врязал в малката каменна пукнатина. Н. Хайтов, ШГ, 8. Тези корени врастват в земята и образуват ограда. ВН, 1960, бр. 2907, 4. Не искам нищо друго: в тежък час, / когато сякаш вече нямам сили, / като това дърво да бъда аз — / в земята врасло, тъничко, но жилаво! Ст. Пенчева, ЛФ, 1956, бр. 2, 3. Пред живота стоиш, озарен / от голямото пролетно слънце, / благославяш дълбокия ден, / всяко враснало в почвата зрънце. Мл. Исаев, ЯД, 33.

2. Прониквам дълбоко и плътно в нещо, като се съединявам с него. Токмачията отговори, че.., добре ще е да се изкачат всички горе, където има една враснала в земята канара. Й. Йовков, ПК, 167-168. "Воденица-жувеница" — с гняв си помисли Костадин, като минаваше с коня край самата стена, гдето бяха подпрени два изхабени камъка, враснали в земята. Ем. Станев, ИК I и II, 16. ● Обр. Задрямах. И усетих как се сливам със земята, как враствам в нея, как тревите ме покриват и се люлеят над мене. А. Дончев, ВР, 254.

ВРА̀СТВАМ СЕ несв.; вра̀сна се и враста̀ се св., непрех. Враствам. Развитието на спорите изисква определен топлинен режим .., който трябва да се поддържа, докато гъбата не се врасне в дървото. ВН, 1961, бр. 3114, 4. Там, където тази грудка се допре до корена, кората му се разрушава, дървесината се разделя на влакна, клетките на паразита се врастват между нея, съединяват се с проводящите снопчета. Ст. Драганов, ФБР, 20.