ВРАТАРКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРАТА̀РКА ж. Остар. 1. Жена вратар (във 2 знач.); портиерка, вратница2. "Зила" се носи бързо по главната заводска алея..
Моята вратарка стои мирно и ми отдава чест. К. Калчев, ДНГ, 46. Вратарката, която ми отвори храма, ми показа.. една мраморна плоча. К Величков, ПССъч. III, 62.
2. Съпруга на вратар (във 2 знач.); вратница2 (Ст. Младенов, БТР).