ВРАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от врат. Киро не очакваше такъв отговор, това намекване за либералите го скоси, вратните му жили се издуха и лицето му се наля с кръв. Г. Караславов, ОХ III, 19-20. Генерал Сирмаков .. се опита да я извърне с лице нагоре, но главата упорствуваше. — Интересно! — рече той,.. — Изглежда, че вратните мускули са се вдървили... Д. Ангелов, ЖС, 502. Вратна артерия. Вратна жлеза.