ВРАТЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРАТЛЀ, мн. -та, ср. Умал. от врат. — Я го виж ти какви работи знаел наш Янко! — подвикна весело Мирчо Филипов и тъй силно стисна с два пръста момъка за вратлето, че той щеше да изписка. Ем. Коралов, ДП, 27. "Колко съм слаба!" — помисли тя, като гледаше тънкото бледо вратле, източило се от бродираната бяла нощница. Кр. Кръстев, К, 225. Агънцата се свиха в една страна .. — стояха, накръстосали вратлета, дишаха спотаено едно през друго. Н. Нинов, ЕШО, 109. А Ваньо сънен се прозява / и зад сайвана в полумрака / подал се, Сивчо го задява / с носа си влажен по вратлето. П. К. Яворов, Съч. I, 45-46.