ВРАТЛЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРАТЛЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов. от вратле. — Та може ли да се сърди човек на такова едно хубаво момиче? Като го гледам така, уж черничко, мургавичко, а пък едно бяло, меко вратленце, ти казвам — ей, ей, ей! Д. Калфов, Избр. разк., 254. Колю се вгъна и като прехвана с две ръце голото си вратленце, със страшен писък полетя навън... Ц. Церковски, Съч. III, 140.