ВРАТОЛО̀МЕН

ВРАТОЛО̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. 1. За място — който е много стръмен и дълбок и представлява опасност за живота. Речното корито се стеснява, спокойно заоблените баирчини и била се сменяват с вратоломни урви, на които краят се не вижда. Н. Хайтов, ШГ, 247. Пътеката из гората скоро стана много върла, на места пъплеше по опасни наклонности, а озъбените камъни и корени, напречваха я с един вид вратоломни стъпала. Ив. Вазов, Съч. ХV, 78.

2. Много опасен и рискован. От десно пък — беше омайната панорама на синьото езеро, обточено с низ селца и градове,.. просечено от вратоломни железни линии, пълзящи отвесно от езерото до върха. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 141. При спомени и разкази за подхлъзвания и вратоломни падения, ние продължаваме пътя напред, и наближаваме върха по една наклонна равнина, покрита с гладкото стъкло на поледицата. П. К. Яворов, ХК, 22. Вратоломен полет.

Списък на думите по буква