ВРАХЀЛ

ВРАХЀЛ м. Диал. Гривна. Едно чевръсто момиче с бял ръченик, сребърен врахел .. се изправи на долния край на нивата. А. Каралийчев, ЛС, 68. Кръстницата застоява на двора срещу невестата, зетят туря на дясното ѝ рамо сребърен врахел и през него гледа бъдъщата своя невеста. Тем., 1881, кн. 2, 11-12. Снощи бях вечер у вази, / че ти армаган донесох, / .. За бели ръце врахели. Нар. пес., СбВСт, 662.

— От лат. bracchialis 'ръчен' през гр. βραχιόλι 'гривна'. — Други форми: враха̀л, връхѐл.

Списък на думите по буква