ВРАЧА̀НСКИ

ВРАЧА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Враца (град в Северозападна България) и до врачанин (врачанец). Той извади вечерта пред мене на трапезата ми превъзходно врачанско вино. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 32. На средата по цялата дължина [на българския павилион] има стъклени шкафове, напълнени с разни платна, преимуществено врачански. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 41.

Врачански камък. Здрав и чист варовик с бял или бледокремав цвят, понякога с ръждиви ивици, използван като строителен материал или като декоративен камък за външна облицовка на сгради, колони, паметници и под. Жено врачанска. Разг. За изразяване на пренебрежение, възмущение, укор (употребява се като обръщение към някого). — Не щеш ли, и жената, ни в клин ни в ръкав се нахвърли въз мене.. Станах, па я хванах за косичката. "Чакай, рекох, жено врачанска, да ти кажа кой дава хляба." Н. Попфилов, РЛ, 43.

Списък на думите по буква