ВРАЧАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРАЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Врач. Тие хора стават "знахари" и "ведуни", а у сърбете (и у българете) думите врач, врачар (и врачка) имат такъв смисъл. СбС, 97. Българете не казват нито доктор, нито докторка, а казват врач ..

или врачар и врачка или врачарка. Знан., 1875, бр. 17, 271.