ВРАЧОВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРАЧО̀ВНИК¹, мн. -ци, м. Диал. Врач (в 1 и 2 знач.).

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. — Други форми: врачѐвник, врачѐбник.

ВРАЧО̀ВНИК², мн. няма, м. Диал. 1. Бакла. Още от първо отделение аз лично обръщах с казмата градината зад къщата, в която мама садеше боб, лехи с чесън, врачовник, а по края бяха лехите с мерудия, момина сълза и зюмбюлите. Ив. Хаджийски, БДНН II, 25.

2. Зърна от бакла, които се използват за врачуване, гадаене (Ст. Младенов, БТР).

ВРАЧО̀ВНИК³, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книга за врачуване, за гадаене.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.